Произходът и значението на Деня на Умилостивението

Божията Църква е единствената църква, която пази Деня на Умилостивението – празника на опрощението на греховете

Денят на Умилостивението е великият ден, когато всички грехове на хората и свещениците биват опростени. Израилтяните забравили Божията благодат и съгрешили, като се поклонили на идол – златния телец. Ето защо, Мойсей счупил първите плочи с Десетте Божи Заповеди, които получил от Бог. Израилтяните се покаяли за греховете си и Бог им дал вторите плочи с Десетте Божи Заповеди. Този ден се превърнал в Деня на Умилостивението.

Христа Ансангхонг и Майката Бог – реалността на светилището и жертвата за изкупление

В Стария Завет всички грехове на Израел са били временно пренасяни в светилището до Деня на Умилостивението. До днес, всички наши грехове са прехвърлени върху Христа Ансангхонг и Майката Бог, които представляват реалността на светилището. След това, в Деня на Умилостивението, всички наши грехове от светилището се прехвърлят върху Сатаната, който е инициаторът на греха. В крайна сметка Сатаната ще бъде съден в бездната, тоест в Ада и тогава всички грехове най-накрая ще изчезнат.

„След това Господ говори на Мойсей, казвайки: Десетият ден на този седми месец да бъде ден на умилостивение; да имате свято събрание и да смирявате душите си, и да принасяте жертва чрез огън на Господа.“
Левит 23:26–27

„На другия ден Йоан вижда Исуса, идещ към него, и казва: Ето Божия Агнец, Който носи греха на света!“
Йоан 1:29

„А дяволът, който ги мамеше, беше хвърлен в езерото от огън и сяра, където са и звярът, и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени ден и нощ до вечни векове.“
Откровение 20:10